Как се справяме с по-агресивните деца в летен детски лагер ЛъкиКидс

Lucky Kids Teaching

Какви методи се прилагат за успокояване и създаване на интерес при по-агресивните деца

Примери и резултати

 

“За да можем да го поправим, е необходимо да знаем какво го задвижва”, Д-р. Раул Силва

Агресията при децата може да бъде симптом на много различни основни проблеми. Тя е многолицево явление, различно за всички психични състояния, медицински проблеми и житейски обстоятелства. И така, в самата същност на справянето с агресията е важно първо да  се разбере какво я движи.

Ние, професионалистите в ЛъкиКидс, сме внимателни и наблюдаваме нашите лагерници и тяхното поведение, според правилото “нито едно дете без пряко наблюдение от възрастен”. Ние сме с тях денонощно и в такива моменти е лесно да се определи дали едно поведение е спорадично, без лоша умисъл или е проблемно и решението не търпи отглагане.

Едно дете може да прояви агресия и на пръв поглед тя да е безпричинна. Агресията не е без причина, никога. В ежедневието си детето може да бъде отблъснато, фрустрирано от нещо или да не получава достатъчно от необходимата грижа, помощ, обич. Може би е участник в директен конфликт. Всички ние сме изпитвали гняв, като възрастни, когато нашите планове са се проваляли. И това е разбираемо.

Един възрастен човек има доста богат арсенал от средства и умения да се справи с гнева

Тези средства и умения са изградени по време на неговия живот и той може да ги използва адекватно при нужда. Детето е в процес на развитие, носи в себе си наченките на една бъдеща личност, която обаче все още се учи и трупа умения и опит. В някои ситуации, детето не може да прибегне до споменатите “оръжия за отбрана”, тъй като то все още ги няма. При подобни ситуации, то действа на примитивния принцип “бягай или се бий”, и без спирачката на едно солидно умение за самоконтрол, детето прибягва често до агресия, като своя защита. Това по никакъв начи не омаловажава факта, че има агресивното действие.

Напротив, тук, в ЛъкиКидс, ние се грижим за спокойната и приятелска атмосфера между лагерниците. В нашия Правилник има подробно описание на действията при нарушение на правилата – основата за поддържането на дисциплината сред лагерниците.

В интерес на децата и за да можем да се справим с агресивните им прояви, е важно първо да се потърсят причините за агресията. Можем да разделим тези причини в няколко групи.

Нарушения на настроението

Първо, необходимо е да установим има ли проблеми с настроението. Децата, които са биполярни, много често стават агресивни. Те губят самоконтрол, стават импулсивни. От другата страна на спектъра, когато станат депресирани, макар че агресията е по-рядка, те могат да станат раздразнителни, а понякога тази раздразнителност кара децата да изпускат  контрола над собствените си действия.

Психоза или страх от нещо

Психотичните състояния също могат да се проявят с агресия. Например децата изпитват страхове, често реагират на вътрешни стимули, които могат да станат смущаващи. Понякога те стават недоверчиви или подозрителни, след което могат да станат агресивни поради собствените си страхове /от височини, от тълпи, от маски, от открити пространства, от известен вид поведение у другите итн./

В повечето случаи ние не знаем какво може да отключи това състяние. Ако сме били адекватно предупредени, бихме могли да намерим разрешение-превенция на проблемното поведение.

Фрустрация

Децата, които имат проблеми с познанието (това, което сега се нарича интелектуални неумения) или затруднена комуникация, също могат да се проявят с агресия. Когато децата с тези състояния станат агресивни, те често го правят, защото изпитват затруднения да се справят със своите проблеми, чувства, не могат да се изкажат правилно или не могат да отговорят адекватно на дадено предизвикателство.

Импулсивност

При деца с ADHD /синдром на хиперактивност/, най-често срещаният от тях, импулсивността и лошото вземане на решения може да доведе до поведение, което се интерпретира като агресивно. Тези деца често не смятат последствията от своите действия, които могат да се изтълкуват като злонамерени, когато всъщност те наистина не мислят докато извършват съответното действие. В подобни случаи, професионалистите знаят за този тип поведение при детето, установили са го по-рано и имат опит и познания как да действат.

Какви методи се прилагат за успокояване и създаване на интерес при по-агресивните деца

 

Ще се спра на някои случаи, с които се сблъскваме най-често в нашия лагер.

 

Засрамване

 

Детето има слабо място, което по една или друга причина не е развило – например, няма физическа издръжливост и сила и изостава в походите или не участва в спортните игри. Останалите веднага забелязват това и идва момент, в който едно друго дете ще го използва, за да каже нещо засрамващо и грубо.

 

Тормоз

 

Понякога едно засрамване води до повторение и детето, което го е започнало може да го намери за удовлетворително, тъй като дава измамна представа за надмощие. Често тормозът е физически, което не изключва също словесен и емоционален тормоз.

 

Тъй като в нашия лагер ЛъкиКидс ние имаме морална ценностна система от добродетели, в повечето случаи не се стига до такива изпълнения. Децата учат какво е толерантност и тя е част от тяхното ежедневие.

Всяка сутрин те получават като задача да практикуват една добродетел през деня! Едно е да се говори само за тези добродетели, съвсем различно е да се упражнява. В края на деня или на другата сутрин, децата разказват как точно са я приложили, т.е те сами са намерили начин да я проявят и затвърдят чрез конкретни действия. И това са реални примери.

 

Ако едно дете е било грубо и засрамващо, то е направило точно обратното на зададената добродетел “толерантност”. В такива случаи, ние разговаряме с него, поставяме му въпроси като “Как би се чувствал, ако с теб постъпят така? Каква беше причината да кажеш тези думи? Това дете нарани ли те по някакъв начин?”.

 

След като уточним първопричината и евентуално липсата на такава, ние пристъпваме към обсъждането на алтернативно поведение. Това е разговор, който е строго индивидуален с всеки лагерник. Алтернативното решение е необходимо да бъде намерено от самия участник, инициирал тормоза. В случай, че това е трудно за него, ние помагаме с насочващи въпроси без готови решения.

 

Важното е осъзнаването на действието като неправилно, тъй като това осъзнаване е ключът към доброто поведение. Изисква се търпение, грижа и внимание към сгрешилия, тъй като в случай на сурови наказания и нетърпимост към “виновния”, това може да доведе до рецидив.

 

Нашата грижа за децата не спира дотук

 

Много е лесно да се поправи грешката и да се спре в този момент, тъй като сме сигурни, че сме приключили! В един такъв момент, обаче детето, което е действало неправилно, може да остане с впечатлението, че всичко е много лесно и да не прояви допълнителни усилия в дадената посока. Въпреки, че то е получило своя урок, възможно е у него да е останало погрешното чувство, че тук в лагера, не се прави така, но навън и в предишната му среда, тормозът може да съществува във всяка форма и да бъде практикуван отново.

 

В стремежа си да затвърдим правилното поведение и най-вече разбирането на практическите добродетели, ние пристъпваме към втората част от нашите мерки. Това е момента, в който, след като детето е разбрало неправилната природа на собствените си действия, гледа към нас с недоверие и очаква да бъде едва ли не на прицел за всяко нещо! Тук на помощ ни се притичват интересите на детето и неговите любими занимания, приятели, книги, филми, герои. Когато минем през тях, за да дадем пример и да предизвикаме желание за подражание, ние затвърждаваме позитивния модел на поведение.

Обикновено също така, дисциплинарния момент не е завършен, ако не сме поставили /в случая, ръководителят на лагера/ особено важна задача-мисия на детето. Това може да бъде както изработването на постер срещу тормоза, така и защита или партниране с тормозеното дете в някакъв проект или дейност. Често, когато двете деца имат еднаква цел, се случват добри неща и те стават ако не приятели, то добри партньори. Извършването на дадена дейност съвместно дава предимства и при възникването на приятелства.

 

Много от професионалистите, които работят в лагера, имат разнообразни подходи за справяне с ежедневни ситуации. Те са достатъчно креативни и наблюдателни да не позволят например един спор да се превърне в открита конфронтация.

 

Другата част от нас, които са отговорни за поведението на детето, разбира се са родителите. Те са важния фактор в неговото отглеждане и възпитание и ние разчитаме изключително много на подкрепата им.

 

Моделите са специфични за всеки човек, ситуация и дете

 

Например, някои родители имат проблеми да се справят сами с гнева. Могат да скочат веднага при проблем, и дори да бъдат агресивни към детето /викане итн./. Това само ескалира ситуацията, защото когато се реагира агресивно, това учи детето, че агресията е начин за решаване на проблеми. В резултат на това детето може да не се научи да се държи по различен начин също ще загуби самообладание и ще бъде агресивно.

 

За разлика от това, някои родители са по-пасивни – но детето им може да стане агресивно поради отстъпването на родителя си, който не се занимава директно с проблема. Ето един съвет към всеки родител: можете да сте нежен, тих и ефективен родител – двата вида не са взаимно изключващи се – но все пак трябва да сте твърди и да поставите ясни граници.

 

Често срещана също така е агресията в по-ранна, предучилищна възраст, и как нашите специалисти се справят с нея

 

1. Те са последователни

 

За по-малките деца ключът е учителите да бъдат последователни. Не може да се пренебрегва поведението един ден и да се реагира с вземане на мерки на другия ден. Без значение къде се намират или какво правят, преподавателите реагират, като са последователни в прилагането на едни и същи правила. Ако детето има проблем с удрянето или нарушаването на личното пространство, то се отделя от другите и с него се говори подробно, като се дискутира как удрянето е неприемливо поведение. Учителите са спокойни и твърди по време на този разговор.

 

2. Изваждане на детето от ситуацията

 

Понякога е необходимо да се изведе детето от ситуация, за да му се помогне да възвърне контрола над своите емоции. Ако детето не иска да изпълни нещо и реагира с удряне, учителят повтаря правилото, което го касае, изважда детето от съответната обстановка /ситуация/. Той проявява постоянство и твърдост в изискванията си.

 

3. Предложение за разговор преди определена трудна ситуация

 

Ако се знае, че има ситуации, които са трудни за детето, ние му даваме малко време за разговори преди това. Ако детето има проблеми, когато отива в на определено място и е сред своите сълагерници – да кажем, че се развълнува и започне да ги удря – учителят провежда кратка дискусия с него, в която да му опише какво се очаква от него, преди то да влезе в съответната ситуация. „Трябва да съдействаш и да партнираш с това и това дете. Ако започнете да се удряте или да се наранявате, веднага ще прекратим дейността. Разбираш ли?“

 

4. Даване на тайм-аут /пауза за размисъл/

 

В трудни ситуации, ние даваме на по-малките деца тайм-аут или време за размисъл на тихо място, за  известно време сами. Учителят обяснява: „Искам да си спокоен. Не можеш да участваш в проекта, когато си гневен. Когато се успокоиш след две минути, можеш да се върнеш на мястото си.” Говори се кратко и ясно, с точни указания.

 

5. Координиране с други възпитатели

 

Важно е да знаем, че недоброжелателно поведение, като борба и физическа агресия, се среща и в ранна детска възраст. Това е част от начина, по който децата се опитват да решават проблеми помежду си на първосигнално ниво, но трябва незабавно да се справим с това, особено, ако детето е силно агресивно.

 

Връзката между преподавателя и родителя е изключително важна и трансформираща поведението. За децата родителите и учителите са модели на поведение, които ако действат съгласувано, могат да постигнат бързи и невероятни резултати. Ето защо в ЛъкиКидс ние държим на обратната връзка и нашите родители са информирани в случай на важни ситуации свързани с поведението на детето.

 

Възпитатели, учители и родители, заедно, имат отговорността и свободата да формират поведението на детето в лагера, по такъв начин, че то да бъде социално приемливо, детето да бъде търсен партньор в игри и проекти, затвърдило и практикуващо основната човешка ценностна система!