Децата в лагера и комуникацията с родителите

Wire Phone

Какви са правилата за комуникация с родителя? Кога тя е позволена и кога не? Извънредни ситуации и родители

 

Лято е! Започва се, мисля си като един родител, който е тръгнал да запълва програмата за юни, юли, август и половината от септември за едно неспокойно, супер търсещо и интелигентно дете. В противен случай ще се наложи да го водя с мен на работа, да обръщам специално внимание на храненето, тъй като няма да съм сама и да похапвам био-салата, докато работя на компютъра.

 

Ще се налага да си тръгвам точно в 5.00ч. или може би дори половин час по-рано, защото то ще настоява да изпълня обещанието си да отидем на кино, в мола, в зоопарка, на разходка, за да кара колело или още къде, дори не мога да си представя!

 

Започвам леко да се изпотявам! Е, все нещо ще измисля. Ето – лагер, езиков при това. Супер, има и занимателна програма и ще учи, направо го записвам.

 

Познато ви е нали?!

 

Следва епизода с изпращането на детето на лагер, силното чувство за вина и липса! Много от родителите имат по-големи страхове отколкото в действителност има самото дете!  Носят притесненията си и по цял ден една част от тях, понякога голяма, понякога не толкова, но винаги присъстваща, ги тормози, че там нещо се случва без те да могат да контролират ситуацията. Това е – ние, родителите, които досега сме държали юздите на контрола, внезапно се оказваме сами и без тази функция.  Единствената ни връзка с детето е чрез един телефон и вечерния телефонен разговор с наследника.

 

Аз, като едно дете, често посещавало лагери, мога да твърдя, че първите часове са тежки, сърцето ми е свито и понякога плача. После се успокоявам, купувам си бисквити на първата бензиностанция, на която слизаме, разговарям с момчето до мен и то се оказва изненадващо добре осведомено за любимия ми филм, после така се увличаме да обсъждаме една от сцените, че забравям всичко останало. Пристигнали сме.

 

Следващите часове са ОК

 

Поддържа ме мисълта, че ще бъда със същото дете в една стая –  ще можем да си продължим разговора. Той дори предложи да играем на играта, когато имаме свободно време. Супер!

 

Денят минава, умората се натрупва и когато се обаждам на мама и тя започва с: “Миличко, как си?” не издържам и се разревавам. Не, не съм тъжен и не, нищо лошо не се е случило. Просто ми липсва мама – да ме погледне топло и да ме погали по косата.

 

После решавам, че не съм лигльо и се стягам. Тя още повече се притеснява от другата страна на телефона и се опитва да изкопчи нещо от мен, в смисъл, какво се е случило, тъй като е силно убедена, че крия нещо.

 

 

Виждам го как се е свил в един ъгъл на залата и се прави, че уж не си изтрива сълзите, а маха нещо, което му е влязло в окото. Прави се на корав, но знам, че му липсва семейството. Понякога имам усещането, че не мога да гледам подобно мъчение, но дълбоко в себе си знам, че е добре за тях, за тези малки бъдещи мъже и жени. Те са имали смелостта да се отделят от семейството си – поели са тази отговорност за себе си. Заслужават аплодисменти и похвала!

 

Приближавам се до момчето, поглеждам го и подсещам дружелюбно, че е необходимо да предаде телефона си, тъй като времето за разговори приключва и идва време за сън. Той ме поглежда внимателно, без паника, пожелава лека нощ и поставя телефона в кошничката. В очите му все още има сянка от тъга. Към него се приближава приятел и двамата започват разговор, който само след минута се превръща във весел смях. Всички ние познаваме една от тези страни.

 

Комуникацията на децата в лагера с техните родители

 

Бих могла да започна статията и по-друг начин, примерно:

 

В ЛъкиКидс комуникацията между родителите и децата е в рамките на определен часови диапазон: от 19.30 – 21.30ч., това е времето след вечеря, до времето за сън. През останалата част от деня, телефонът на лагерника се съхранява от неговия учител, като през нощта учителят има ангажимента да го зареди. Комуникацията с родителите по време на деня – учебни блокове и следобедни занимания, спорт не се позволява.

 

В случай на непредвидени или спешни ситуации, по преценка на ръководителя на лагера, се осъществява връзка с родителя. Разбира се родителите имат възможност за постоянна комункация с ръководителя, в случай, че се нуждаят от конкретна информация, съдействие или съвет.  Телефонът на ръкoводителя е винаги на разположение, денонощно!

 

Силно препоръчваме, в случай, че детето сподели някакъв проблем, който е притеснено да съобщи на преподавателите, родителят да съобщи за проблема на ръководителя на лагера, за да може да бъде оказана адекватна помощ.

 

Така предоставената информация не дава пълна картина на положението: понякога децата плачат, докато говорят по телефона, без особена причина, понякога бързат да приключат разговора с родителя, увлечени в по-интересни игри и занимания. И нищо не може да бъде по-успокояващо за родителя от уверения глас на професионалистите от лагера, че всичко е наред, детето се храни добре, спи пълноценно и вече има приятели по интереси в лагера.

 

Извънредни ситуации винаги се случват

 

Като например, случай с дете, което се оплаква от коремни болки, защото има случай на апендисит, или дете, което е споделило за агресивно поведение към него!

 

В подобни случаи, веднага или дори още по-време на консултацията с лекар, ние в ЛъкиКидс, съобщаваме на родителя! Това е положение, в което родителят, ръководителят и лекарят /когато това е необходимо/, ние заедно взимаме най-доброто решение за детето!

 

Това може да бъде решение за постъпване в местна болница или ако родителят има предпочитание, да се изпрати детето в тази, в която обикновено се лекува.

 

Съществуват и конкретни ситуации, които не изискват толкова сериозна намеса. Това може да бъде случай на лека температура и временно неразположение. Тогава, след решение обсъдено с родителя, детето остава под непрестанното наблюдение на ръководителя на лагера /и мед.сестра/, за да му бъде оказана адекватна помощ на място. В тези случаи, детето се възстановява и продължава да участва в лагерната програма само след като е преценено от професионалиста, че то е добре здравословно.

 

Извънредна ситуация е също, когато дадено дете е направило сериозно нарушение на правилата и след поредното предупреждение, лишаване от съответната дейност и последна степен – разговор с ръководителя на лагера, не се наблюдава промяна в поведението му.

 

В ЛъкиКидс не се толерира грубо поведение и агресия към останалите участници! В подобни случаи, като крайна мярка, стои изпращането на детето обратно у дома. Преди взимането на крайно решение, това се съобщава на родителя, който има пълната възможност и отговорност да подпомогне процеса на корекция на поведението на детето.

 

Всички тези случаи и информацията, свързана с тях: спазването на правилата, комуникацията и връзката с дома са част от правилата и задълженията на всички участници в езиковия лагер ЛъкиКидс. Те са подробно разписани в Правилника на лагера и могат да бъдат разгледани на нашия уеб сайт.

 

В края на всяка смяна, детето се прибира у дома, при родителите и семейството си, щастливо след предоставената му възможност, пораснало и способно да решава ежедневни казуси в собствения си живот, уверено, че може да вземе решение – жизненоважни умения, които продължават да му служат през целия му живот!