Когато децата развиват състрадание още от ранна възраст, те по-лесно изграждат грижа за другите, стабилни приятелства и вътрешна увереност. Това не е вродено качество, което или го има, или го няма. Състраданието се учи – чрез личен пример, разговори, повторение и малки, ежедневни действия.
Състраданието е повече от просто съчувствие. То е моментът, в който детето не само забелязва, че някой е тъжен, но и усеща желание да направи нещо, за да му помогне. В основата му стоят емпатията, разбирането на чуждото страдание и готовността за подкрепа.
Когато тези умения се развиват от рано, те постепенно се превръщат в навик. Така детето започва по-лесно да разбира хората около себе си, да разпознава емоциите им и да реагира с внимание и доброта.
Има обаче нещо важно, което често се пропуска. Състраданието не е насочено само към другите. Детето има нужда да се учи и на състрадание към себе си, да приема грешките си, да не се обвинява и да опитва отново.

В какво се изразява състраданието?
Най-просто казано, състраданието означава да страдаме заедно с някого и да имаме желание да му помогнем. При децата то често се проявява много ясно и може да бъде проследено през няколко напълно естествени стъпки.
Първо, детето забелязва, че нещо не е наред. То вижда сълзи, чува плач или просто усеща, че някой е тъжен. Това е началото на разбирането на страданието и моментът, в който вниманието се насочва към другия човек.
След това идва емоционалната реакция. Тук се включва емпатията – детето започва да съпреживява емоцията на другия, дори без да може напълно да я назове с думи.
Следва действието, което се изразява желание за помощ. Детето прегръща, търси близост или повиква възрастен, който да се намеси.
При най-малките това често се проявява като искрен опит да помогнат. Двегодишно дете може да донесе любимата си играчка на разплакан приятел, защото по същия начин се успокоява и самото то, когато е тъжно. Това не е наивно поведение, а първият етап на дълбоко съчувствие и емоционална свързаност.
С времето детето започва по-добре да разбира, че другите хора имат различни преживявания и нужди. Тогава състраданието става по-точно и осъзнато. Детето вече не просто предлага това, което то самото би искало, а се опитва да разбере каква подкрепа е необходима в конкретния момент.
Това е преходът към истинска доброта и състрадание, които се проявяват според ситуацията.
Ползи за социалното и емоционалното развитие на децата
Когато възпитаваме състрадание, ние помагаме на детето да изгради умения, които ще използва през целия си живот. В приятелствата, в училище, по-късно в работата и в семейството – това са умения, които не остаряват и не зависят от конкретна среда.
Социални ползи
Децата със състрадателно поведение по-лесно намират мястото си в група и създават приятелства, както и биват приемани от връстниците си. Причината за това е, че те умеят да се свързват.
Децата изграждат доверие чрез малки, но важни сигнали – забелязват другия, опитват се да го разберат и показват желание да помогнат. Това създава усещане за емоционална свързаност.
Емоционални ползи
Състраданието помага на детето да опознае и подреди вътрешния си свят. Когато говорим за чувства и учим детето да ги разпознава, то започва по-лесно да се успокоява в трудни моменти. А когато умее да се успокои, то може и по-зряло да реагира на болката на другите.
Без тази емоционална стабилност емпатията понякога става прекалено силна. Детето може да се смее нервно, да избяга от ситуацията или да изглежда безразлично. Обикновено това означава, че детето още няма нужните умения да се справи с преживяването.
Ползи за поведението
Когато децата се учат на състрадание, те по-рядко стигат до агресивни реакции, защото разполагат с друг инструмент. Те започват да осъзнават как думите и действията им влияят на другия човек.
Именно това отваря пътя към уменията за прошка, признаване на грешка и до опит за поправяване на поведението.
Ползи за самооценката
Дете, което усеща, че може да бъде полезно, изгражда вътрешно усещане за стойност. То не се срива при грешки, а намира сили да опита отново. Казва си, че му е трудно, но може да продължи.
Това е здравата основа, върху която се изгражда истинската увереност.

Игри и дейности, които възпитават в състрадание
Често не е достатъчно само да обясняваме. Състраданието се учи чрез практика. А най-естественият начин децата да учат е чрез игра, защото играта е техният език.
Следващите дейности работят добре при малки деца и могат лесно да се прилагат както у дома, така и в групова среда.
Разпознаване на чувства чрез ситуации
Можем да използваме картинки, книжки или просто да опишем ситуация – например дете, което е изпуснало сладоледа си. Детето споделя какви чувства разпознава – тъга, яд, разочарование.
След това идва важният въпрос какво може да му е нужно в този момент.
Така детето се учи да свързва емоцията с нуждата, а това е основата на съпричастното отношение.
Търсене на начини за помощ
Подходящ начин е в момент на тъга или конфликт да зададем прост въпрос как можем да помогнем и помолим детето да измисли три варианта. Те могат да бъдат съвсем малки като прегръдка, чаша вода, време насаме или помощ от възрастен.
Важното е детето да тренира връзката между това да забележи страданието и да помисли за действие. Така състраданието се превръща в навик, а не в случайна реакция.
Ролеви игри с кукли или плюшени играчки
Играта с кукли и плюшени играчки създава сигурна среда, в която детето говори свободно и без притеснение. Можем да разиграем ситуация, в която едно мече е тъжно, защото никой не го избира за игра и да попитаме детето какво би казало и направило.
Подобен тип занимание му помага да развие умение да разбира другите чрез истории.
Кутия на добрината
Тази дейности изисква да направим малка кутия у дома или в групата и да сложим в нея листчета с идеи за добри действия.
Примери за такива са:
- Да нарисуваме картичка;
- Да кажем нещо мило;
- Да помогнем с подреждането.
Всеки ден детео тегли по едно листче и изпълнява указанието. Така добротата и състраданието стават част от ежедневието, а не нещо, което се случва само по специален повод.
Извинение и поправка, умения за прошка
Когато детето нарани някого волно или не, не бива да спираме само до извинението. Трябва да го научим на две последователни стъпки: първо да назове какво е направило, а после да помисли как може да поправи ситуацията.
Това изгражда истински умения за прошка и поемане на отговорност, без срам и без унижение.
Грижа за живо същество
Грижата за растение, хранилка за птици, поливане на цветя или помощ с домашен любимец учат детето на постоянство и състрадание. То вижда, че грижата не е еднократна реакция, а ангажимент, който изисква внимание и последователност.

Как се прави в детския лагер Лъки Кидс?
В детския лагер LuckyKids състраданието не е отделен урок, а част от начина, по който децата живеят и общуват всеки ден. Децата са разделени в малки групи, което естествено създава по-близка среда и повече възможности грижа за другите.
Лагерът е естествена среда за развиване на състрадание, защото проектната работа не се случва без слушане, уважение и подкрепа. Когато децата работят заедно, те упражняват това да разбират хората, да улавят чуждите чувства и нужди, да правят компромиси и да се грижат едни за други.
Често задавани въпроси
На каква възраст децата започват да проявяват състрадание?
Първите прояви на състрадание могат да се появят още около втората година, но тогава те са интуитивни и свързани с личния опит на детето. Истинското и по-осъзнато състрадание започва да се оформя постепенно между 4 и 7 години.
Как да реагираме, ако детето не показва състрадание?
Липсата на видима реакция не означава липса на състрадание. Някои деца обработват емоциите по-бавно или не ги показват. Вместо да ги критикуваме, е по-полезно да назоваваме ситуации, да задаваме въпроси и да показваме с личен пример как изглежда състрадателното поведение.
Възможно ли е състраданието да се развива различно при различни деца?
Да. Темпераментът, семейната среда и личният опит играят голяма роля. Някои деца са по-изразително състрадателни, други по-тихи и наблюдателни. Важно е да не сравняваме децата помежду им, а да подкрепяме развитието им.