Проблемно поведение и агресия при децата в ЛъкиКидс

Проблемно поведение и агресия при деца

Как преподавателите от ЛК се справят с агресивни деца,  деца с леки психически отклонения и проблеми, затворени и по-трудно контактни деца, деца със страх, буйни деца 

Проблемни деца или деца с проблем 

Първото уточнение, което правя, като професионалист по детско възпитание, е че проблемни деца няма – има деца с проблем, на който не е обърнато навреме необходимото внимание. За съжаление в нашето съвремие, децата са изложени ежедневно на достъп до всякакви внушения чрез нашата култура и начин на живот. 

Какво имам предвид?

  • Не е проблемно дете, което всеки ден поема своята доза картуун телевизия или агресивни игри с убийства и стрелби.
  • Не е проблемно дете, което всеки ден се затваря, защото е тормозено от съученици, връстници или дори възрастни.
  • Не е проблемно дете, което има своите страхове, в следствие на първия си досег с дейност, хора или място, където не е получило подкрепа и правилно навигиране.
  • Не е проблемно дете, което е свръхактивно или буйства, защото най-вероятно е било свидетел на такъв вид поведение някога или има утежнена фамилна история.

Много е важно да изясним, че ние, като професионалисти в ЛъкиКидс, не сме лечители, ние помагаме на младите личности да разберат грешките в поведението си, техните последици, като предлагаме алтернативно решение, което намираме заедно със самото дете. 

В ЛъкиКидс ние следваме безотказно Правилника на лагера, в който са описани правата и задълженията на лагерниците, както и последствията в случай на нарушение. 

Обикновено, децата са достатъчно отоворни и следват този правилник. 

В подкрепа на затвърждаване на доброто поведение, ние работим с децата, чрез научаването, изясняването и упражняването на различни човешки добродетели. Тази работа за нас е превантивна – когато една личност има разбиране кое е правилно и кое погрешно, за нея вземането на решения е лесно и точно. 

В нашето ежедневие съществуват ситуации, в които децата, които все още изграждат емоционален и поведенчески контрол, не могат да сдържат първосигналната си реакция – влизат в конфликт или извършват агресивно действие. Точно в този момент влиза в роля педагогът или аниматорът с възпиращо, коригиращо, даващо избор за по-добро разрешение действие. 

Агресивни деца и поведенчески решения

В моята практика избягвам да използвам думата “справям се с едно дете”. С него не се справяме, ние му помагаме. За професионалиста е важна гледната точка. Всички деца са добри, има такива които не вземат правилните решения, поради определени причини. Важно е да се открият тези причини.

Агресията има своите подземни, невидими корени: 

  • насъбран гняв поради отдавна преживян случай
  • инцидент с неразрешен край
  • погрешни взаимоотношения
  • неразрешен конфликт между връстници
  • насилствено налагане на дисциплинарни наказания в семейството/училище/институция
  • неправилно създало се и ненавигирано съревнование и други

Агресията може да бъде свързана и с темперамента на детето, при някои изкачването по стълбицата на гнева става за броени секунди, на други им трябва повече време. Важното е да дадем инструментите на детето, с които то да успее да овладее реакцията си. Когато то се научи да борави с тях – тогава ние всички сме спечелили.

Не случайно емоционалния контрол се счита за едно от най-висшите умения у хората – за неговото изграждане е необходимо много време и търпение.

Видове агресия

Физически тормоз

Той е най-често срещан и най-явен, затова не е трудно да се види и да се разреши. 

Този вид агресия включва:

  • бутане
  • блъскане
  • щипане
  • препъване
  • пляскане
  • удряне
  • хвърляне на предмети по детето
  • побой
  • ритане 
  • системно нарушаване на личното пространство и т.н.

Устен тормоз

Този вид агресия включва:

  • наричане с обидни имена
  • подигравки с детето
  • подигравки с роднините или приятелите на детето
  • обидни сравнения
  • унижаване и т.н.

Емоционален тормоз

Този вид тормоз е по-трудно забележим и обикновено не е лесен за идентифициране, особено от непрофесионалист. Детето може да бъде подлагано дълго време на такъв тормоз и да не осъзнава какво точно не е наред, съответно да не успява да се оплаче и да потърси помощ.

Емоционалният тормоз е вид принизяване на дадена личност, системното й изключване от групата, отделянето й от всички останали, отнемането на приятели. Обикновено е дело на дете, с чувство за превъзходство или дете лидер. Емоционалният тормоз може да бъде упражняван и от група деца. 

Превенция

Превенцията е от изключително важно значение. Предпазването на децата да навлязат в територия, която води до агресия. 

Как правим това?

Разбира се това не е магия, а професионален опит. Достатъчно е един учител да погледне за минута играещи деца, за да може да определи къде би могъл да се зароди конфликт. Обикновено сигналите са незабележими на пръв поглед:

  • отнемане на чужд предмет
  • драскане в тетрадката на другия
  • вземане на играчка
  • побутване
  • пощипване или обида, макар и инцидентно навлизане в личното пространство и т.н.

Точно в този момент, е важно преподавателят/аниматорът, който е с детето да обърне внимание на погрешното поведение, без да критикува личността на детето. Ако учителят е казал на детето: “Знаеш, че правилото е да стоим на разстояние един от друг и ако продължаваш да го буташ, ще бъдеш изключен от играта!”, той е предотвратил по-нататъшното развитие на конфликта. 

Възможно най-добрият вариант е учителят да даде на своя ученик ключови практики за овладяване на гнева като:

  • дишане
  • броене до 10
  • разходка извън зоната на конфликта
  • пиене на вода и други

В нашия лагер според наблюденията на учители и аниматори, се наказват само лагерници, които повтарят своите неправилни действия, след първа забележка и не подобряват своето поведение.

Какво правим при повторяеми агресивни действия?

Ние като професионалисти в ЛъкиКидс, взимаме изключително строги мерки при изявено агресивно поведение, което продължава и не се подобрява след първата направена забележка. 

Следва изолиране на нарушителя, разговор с ръководителя на лагера и при много тежко нарушение или рецидив – изключване от лагера. В този процес преподаватели, ръководство и родители работят заедно.

Психически отклонения и действия

Според здравословната карта на всяко едно дете, сведенията които описват неговото здраве, трябва да включват особености на поведението, в случай, че има при него се наблюдават психически особености. Макар и рядко, в лагера са идвали деца, чиито родители не осъзнават напълно различието им, тъй като то е в по-лека форма.

Например: много деца имат неврози, които са поведенчески и са леки, нямат необходимост от лечение, понякога в хода на растежа изчезват. Това са различни страхове, привързвания към определен предмет или рутинно действие, което носи сигурност на детето.

Необходимо е да отбележим, че далече от дома, вероятността детето да ги прояви е много по-голяма, тъй като това обикновено са защитни механизми и за него е важно да се чувства сигурно. Да се разчита на това, че професионалистите няма да ги забележат и детето “ще си бъде добре”, е погрешна представа.

Важно е да се разкаже за тях, за да бъдем ние добре подготвени, а детето да получи разбиране и навременна подкрепа.

Какво правим?

В нашия лагер сме приемали деца със страх от тъмното, страх от височини, нощно напикаване, нощно ходене, хиперактивност и други, които не са нещо фатално, а по-скоро лична тема, която ние деликатно обсъждаме с детето, за да го накараме да се почувства спокойно, че може да потърси помощ и подкрепа.

  • Деца със страхове получават повече индивидуално внимание в трудните за тях части от денонощието. С тях има възрастен, те имат удължена рутина за лягане (четене, разговор).
  • Деца със страхове от височини имат избор дали да се включат в съответната дейност, която изисква стоене на високо.
  • Деца с хиперактивност получават повече пространство за своята изява, дават им се разнообразни задачи и отговорности, тъй като обикновено те са едни от първите, които са готови в групата.

Ние се грижим това поведение да не стане повод за подигравателно отношение, емоционален и устен тормоз над детето. 

За нас здравето и животът на лагерниците е най-важният приоритет.

Деца със страхове

Затворени деца, които трудно осъществяват контакти

Тук бих искала да спомена интровертните деца, които по принцип виреят с трудност в днешния екстровертен свят. Говорим за онези тихи, вечно сякаш замечтани и разсеяни деца, които “не присъстват тук и сега”. Това е само измамна представа. 

Напротив – те са будни, интересуват се от всички и всичко, носят в себе си голяма любознателност и мечтаят да имат приятели. Те имат богат вътрешен свят и не обичат големите множества хора или деца, шумните места и дейности, силовите спортове и всички дейности, в които трябва да са в центъра на нечие внимание. Така са устроени.

Подкрепа

В тези случаи, нашите професионалисти започват работа със затвореното дете, за да му помогнат да придобие нова увереност. Понякога му дават задача да се включи с групичка екстровертни деца или лидер, за да може да осъзнае собствената си сила и умения. Интровертите често са мозъкът на дадена задача или проект – те дават интересни идеи и имат уникална гледна точка. 

Учителят е този, който по незабележим начин помага на това дете да изгради уважението към себе си. След като това бъде постигнато – останалите деца внезапно “проглеждат” и виждат интроверта с нови очи. Забелязват го и много от тях искат да му бъдат приятели. Нашата цел е да поставим тези деца наред с другите и да им дадем възможност за равнопоставена изява.

Деца с различни страхове

В здравната анкета, която е част от документите на всеки лагерник, попълнена от родителя, е необходимо да се посочат налични страхове, например от височини, тесни пространства, насекоми и други.

В някои от нашите дейности на открито, ние включваме планински преходи, достъп до коне или други животни, насекоми (които са навсякъде в природата), преминаване на водни басейни и т.н.

Със страховете на децата се отнасяме много внимателно, като целият персонал на лагера е запознат с тях, с цел да реагира адекватно. 

Най-чести са страховете от тъмно и оставането нощно време сам/а – в такива случаи, аниматорът или учителят на детето присъства на неговата рутина за лягане, чете му приказка или разговарят, за да може да внесе необходимото спокойствие и чувство за закрила, така необходими на малчугана.

В ЛъкиКидс ние работим ежедневно с децата, за да подобрим тяхната представа за света, като едно добро и сигурно място. Ние се стремим да организираме най-безопасната за тях среда, в която да почувстват минимално липсата на дома и в която да могат да бъдат закриляни, сигурни и щастливи през целия си престой.