Самоучителите по английски и децата

English and children's tutorials

Описание, сравнение и препоръки за самоучители.

Да ползва ли детето самоучител и защо

 Как би му помогнало и в какви ситуации

 Кога не е препоръчително да се използва самоучител

 

 

Самоучителите развиват добри езикови умения, особено когато се включи насочено ръководство от възрастен човек, най-вече при деца в ранна предучилищна възраст.

 

Динолоинго

 

За децата на възраст от три до петгодишна  възраст, препоръчваме картинни или анимирани самоучители, електронни платформи, които да представят материала визуално.

 

Една такава езикова платформа е Динолинго: https://dinolingo.com/learn-english-for-kids

Тя включва:

 

Уроци по английски

 

Децата започват да учат английски веднага след като започнат да гледат уроците по английски, изпълнени с анимационни образи, изненади и повторения. Ученето на английски за деца е лесно с анимираните уроци по английски от DinoLingo.

 

Английски книги

 

Приказки и други жанрове – Английската библиотека на нашите деца е чудесен ресурс за децата, които учат английски. Имаме стотици английски книги за деца като световна класика, кратки разкази, приказки и основни книжки с картинки както за начинаещи, така и за напреднали обучаващи се на английски език.

 

Английски аудиокниги

 

Освен това, нашата библиотека с английски книги също има над 100 английски аудиокниги за деца с функция „четене заедно“, така че децата да могат да слушат тези аудио книги от носители на езика.

 

Английски флаш парти

 

Тези английски флаш карти на хартия с размер или формат A4 могат да бъдат изтеглени и отпечатани. Флаш картите съдържат животни, цветове, цифри и други. Общо 150 флаш карти на английски език. Игра на английски игри с флаш карти е доказан метод за постигане на резултати с децата.

 

Английски игри

 

Английските игри за деца включват разнообразни идеи, като мемори карти, щракване и казване, игра с колело на думи и викторини. Игрите са стратегически поставени след всеки урок по английски език, за да се измери напредъкът на детето. Онлайн английските игри често се препоръчват от експерти, когато преподават английски език.

 

Английски детски песни

 

Динолинго включва 20 популярни детски песни на английски език, като Old McDonald, London Bridge и т.н. с видео. В съдържанието са включени още двадесет песни.

 

Култура чрез английски истории

 

Английските истории за деца включват басни, легенди, фолклорни приказки, класика и популярни истории от цял ​​свят. Децата ги слушат от носители на езика.

 

Работни листове

 

Секцията ”Печат“ включва 18 английски работни листа с числа, цветове и други. Тя също така включва речник с животни, книжка за оцветяване, книга за дейности, диаграма и доклад за напредъка и други за забавни семейни дейности, като всеки работен лист може да бъде изпринтен.

 

 

Понякога тези приложения са възможно най-лесните и могат да бъдат свалени на телефон или таблет. След това детето може самостоятелно да се ориентира в тях, защото са изработени да бъдат леснодостъпни.

 

Eто някои от тях:

 

  • Starfall.com

http://www.starfall.com

 

  • English4Kids

MITSoftwarelabEducationEducation

 

  • Еnglish for Kids

Miracle FunBoxEducationEducation

 

  • Learn English for Kids

TalkEnglishEducationEducation

 

  • English Grammar Book

TalkEnglishEducation

 

 

 

Предимства и недостатъци на електронните платформи за обучение по английски език за деца

 

Не е случайност, че не споменавам самоучители на хартиени носители. Те разбира се използват непрекъснато и са изключително важни, но в нашето дигитално ежедневие, децата се приспособяват много по-бързо към електронни приложения и продукти.

 

Тези приложения имат огромен ефект и подават бърза визуална информация на учащите. Предимството им е, че са достъпни на телефон/таблет, тоест по всяко време и навсякъде.

Недостатъците им са, че отварят една врата за младото поколение, за да могат те да обогатят речника и говора си, но от друга страна тя не може да изгради напълно бъдещата им грамотност.

 

При ограмотяването важен момент е писането на ръка. То не само оформя познания за писмените знаци и букви. Писането е начин на учене и запаметяване, който е в пъти по-ефикасен от слушането. Доказано е, че човек запомня едва 7% от това, което чува.

 

При малките деца е чудесно да се онагледява материала, но не и до степен, в която се губи всякаква връзка с реалността и младият все още не-ученик става “мързелив” относно търсенето и запомнянето на информация. Умението за писане е жизнено важно на по-късен етап от неговото развитие.

 

Ето защо можем да считаме самоучителите като една стъпка към истинското учене и ограмотяване, препоръчително време за тях е 15-30 минути на ден, които да помогнат на детето да затвърди наученото, да погледне илюстрация или видео материал в подкрепа на урока, с цел автоматизиране и затвърдяване на знанията.

 

Погрешно е да се гледа на самоучителя като на универсално средство за обучение. Много от съвременните младежи опитват този начин на определяне на своите познания и умения. Това, което можем да посъветваме родителите професионално, е че нищо не обучава така, както упражненията и правенето.

 

Вярно е, че съвременните самоучители са коренно различни, дигитално-визуални, с професионано подбран материал, доказани резултати и силно привлекателни, понякога дори в сравнение с реален урок в реално време.

Това е интересно явление – по-скоро парадокс. От една страна учителят е навигатор и водач на обучителния процес, от друга страна самоучителят до голяма степен изключва неговото присъствие.

 

Съществува обаче един важен момент, който не може да бъде включен при самоучителите и той е моралния аспект на всяка една обазователна дейност, а имено – примера на подражание, който всеки учител представлява, като личност. Тези ценности, които той или тя демонстрира, позволяват на ученика да ги усвои, да коригира поведение при необходимост, като бъде насърчаван по време на целия обучителен процес. Истинският контакт с човека, т.е учителя, който самоучителят не може да осигури, е много ценен за формирането на младата личност.

Ето защо ние силно препоръчваме на нашите родители помощта на самоучители и платформи, но с дозирана употреба и засилен контрол.

 

Киберсигурността на нашите ученици и деца – ключов момент при он-лайн обучението

 

Ако се използва правилно и е общодостъпна, дигиталната технология може да промени правилата на играта за социално изключените деца – независимо дали поради бедност, раса, етническа принадлежност, пол, увреждане, разселеност или географска изолация, свързвайки ги със свят на възможности и предоставяйки им уменията, от които се нуждаят, за да бъдат успешни в един дигитален свят.

 

Ако обаче не разширим достъпа до нея, дигиталната технология може да създаде нови разделения, които не позволяват на децата да реализират своя потенциал. И ако не действаме сега, за да сме в крак с бързите промени, рисковете онлайн могат да направят уязвимите деца по-податливи на експлоатация, злоупотреба и дори трафик, както и да доведат до по-трудно доловими заплахи за тяхното благополучие. “ /Из доклад на Уницеф “Състояние на децата по света през 2017 г.: Децата в дигиталния свят”/.

 

В този доклад се обсъждат възможностите на дигитализацията в полза на децата с цел да ограничи вредите и с оглед предпазване на най-уязвимите деца. Тези действия и препоръки подчертават необходимостта от предоставяне на достъп, който всички деца могат да си позволят, до висококачествени онлайн ресурси, включително самоучители или електронни обучителни платформи; предпазване на децата от увреждане онлайн; опазване на неприкосновеността на личния живот и самоличността на децата онлайн; обучение по дигитална грамотност, за да бъдат децата информирани, ангажирани и сигурни онлайн; използване на възможностите на частния сектор за усъвършенстване на етични стандарти и практики, които предпазват и облагодетелстват децата онлайн; и поставяне на децата в центъра на дигиталната безопасност.

 

Нека не забравяме всички тези предпазни мерки и възможности, които са жизненонеобходими на този етап на дигитализация и по-специално в сектора на образованието.

 

Радиото беше обвинявано за безсънието. Комиксите – че правят децата „склонни към насилие и промискуитет“. Телевизията – за социалната изолация. Видеоигрите – за офлайн общности. Още в шестнадесети век някои са се страхували, че писането ще увеличи разсеяността, защото хората вече няма да разчитат на паметта си за информация.

 

Също така имало притеснения, че книгите и печатарската преса ще доведат до това, което днес бихме нарекли претоварване с информация. И все пак в сравнение с иновативните му предшественици, интернет – и използването му от децата – поражда загриженост от различна степен. Свързаността и интерактивността са по-трудни за отстраняване или изключване, както и за наблюдение.

 

И докато децата имат достъп до развлечения, информация или социални мрежи през свързани устройства, в същото време тези устройства събират информация за тях. Въпросите за влиянието на свързаността и интерактивността изобилстват сред родителите, преподавателите, политиците и лидерите в индустрията.

 

Дали дигиталната ангажираност е заплаха за благополучието на децата? Прекарват ли те твърде много време в нея? Какво могат да направят родителите и лицата, които се грижат за децата, за да позволят на децата пространство за изследване и самостоятелно развитие, като същевременно осигурят достатъчно надзор?

 

Въпросите дали и колко децата се възползват от дигиталния си опит имат много общо с отправната точка на децата в живота. Докато разполагащите със силни социални и семейни връзки вероятно ще използват интернет, за да укрепят тези взаимоотношения, което води до подобряване на благосъстоянието им, децата, които изпитват самота, стрес, депресия или проблеми у дома, например, може да открият, че интернет комбинира някои от тези съществуващи трудности.

 

От друга страна, децата, които се борят със социалния си живот офлайн, понякога могат да развият приятелства и да получат социална подкрепа онлайн, която не получават другаде. Въпросите, свързани с времето, прекарвано от свързаните деца пред екрана, все още се обсъждат, но все повече се превръщат в отживелица. Това е така, защото няма единно съгласие кога времето, прекарано с дигитална технология, преминава от умерено към прекомерно; „колко много е твърде много“ определено е индивидуално, зависи от възрастта на детето, индивидуалните му характеристики и от по-широкия житейски контекст.

 

Много деца в контекст с висока свързаност трудно могат да преценят колко време прекарват с дигитална технология, тъй като те я използват повече или по-малко през цялото време. Технологиите  също така трансформираха начина, по който децата прекарват свободното си време, като им осигуряват непрекъснат поток от видеоклипове, актуализации в социалните медии и силно поглъщащи вниманието игри. Много възрастни се страхуват, че тези промени не са за добро, и се притесняват, че прекомерното време пред екрана изолира децата от семействата и от заобикалящата ги среда, подхранва депресията и дори води до затлъстяване.

 

Родителите и учителите се сблъскват с противоречиви послания, от една страна, че трябва да ограничават времето пред екрана, и от друга страна, че трябва да разполагат с най-новото устройство, за могат техните деца да са в течение с новостите.“

 

Вместо да се ограничават децата да използват дигитални медии, по-обещаващ подход е по-внимателното и поддържащо посредничество от страна на родителите и преподавателите, за да се даде възможност на децата да извлекат максимална полза от свързаността при минимален риск. трябва да се обърне по-голямо внимание на съдържанието и дейностите, които дигиталният опит на децата обхваща – какво правят онлайн и защо, а не колко време прекарват пред екрана.

 

В заключение, самоучителите са от голяма полза за езиковото развитие на всяко едно дете, както в по-ранна възраст така и на по-късен етап. Необходим е достатъчно добър родителски контрол и самостоятелното учене би могло да се превърне в забавление и откриване на света.