Награждаването на децата от родителите при добри езикови резултати – добър стимул или недостатък

Novi umenia

Когато става въпрос за методи за стимулиране, ние в детски лагерЛъкиКидс винаги избираме позитивните методи за поощрение пред негативните. Ние винаги сме „За“ награждаването. И все пак ние го правим в среда на колективно общуване.

Често изтъкваме действията на едно дете и го награждаваме, като пример за останалите с цел да разпространим добрите „новини“ и да поощрим и стимулираме всички останали да последват примера му. Може би подобен метод е въздействащ в семейна среда, когато в нея има 2 и повече деца. В семейства с 1 дете, подобни практики трудно се прилагат.

Когато награждаваме, винаги мислим за:

  • разликата във възрастта и развитието при децата – индивидуален подход
  • обстоятелствата
  • ефектът върху останалите членове на колектива

Може би ще прозвучи странно, но като езиков лагер, ние поощряваме децата за всичко друго, но не и за „добри езикови резултати“. Защото всяко дете, посетило лагера, подобрява езиковите си умения, без значение до колко е усвоило текущия материал. Такъв е формата на обучение във всички международни езикови лагери.

Съвсем по различен начин стоят нещата в учебно време и ако искаме да поощрим детето си през учебната година. Има няколко важни момента за обмисляне, за да изберем правилната форма и съдържание за поощрението.

Поощренията са в „арсенала“ на всеки родител от незапомнени времена. И все пак понякога награждаването не постига очаквания резултат.

Кога и как наградите и поощренията действат зависи от няколко аспекта, които ще разгледаме тук.

Преди да се чудим дали да награждаваме или не, е добре да се запитаме какви родители сме ние? Имаме ли лични амбиции по отношение на децата си? Какви са нашите очаквания към тях? Какви цели и задачи сме поставили пред себе си като родители по отношение на развитието на децата ни?

Повечето от нас подкрепят децата си и се стремят да подпомогнат тяхното развитие без да налагат своите амбиции и цели. До тук – добре. Но и този път не е лесен.

Често детето „скача“ от област в област или пък е неуверено в собствените си възможности. А друг път му липсва постоянство. И да – всички ние познаваме децата си добре и виждаме, кога е нужно да се намесим.

Да покаже добър резултат е всъщност част от собствения дълг на детето не към кого да е, а към самият него. Затова препоръчваме на всяка награда да се гледа като на споделена радост, а не като на цел за постигане. А как ще приема наградите детето, зависи изцяло от нас като родители.

Ученето е процес за самоусъвършенстване и ако детето има интерес да се развива в дадена област, то ще го направи с удоволствие и радост… даже и с лекота. Ако детето осъзнава, че даден комплекс от знания му е необходим за развитието, към което се стреми, то само ще положи усилия да добие тези знания, дори когато те не са в любимата му област.

Владеенето на езици, попада в тази графа. Всеки език, който детето успее да овладее, може само да му отвори повече възможности за развитие и повече опции за успехи. Ако владееш език, имаш по-малко ограничения относно: къде да живееш и да работиш, с кого да общуваш, колко да пътуваш?

 

Има три форми на награждаване: условна, планирана и импулсивна.

  • Импулсивно награждаване: Ние се радваме, че детето ни е получило добри резултати и отиваме на сладкарница заедно, за да се почерпим. Ние сме с детето и споделяме неговата радост.

И всичко е наред, защото споделения успех е прекрасен. Или, обзети от еуфорията влизаме в магазина и му купуваме подарък – това пак е добре. Това е еднократен стимул, без ангажираност и без обещание, че ще има такъв постоянен. Стига този импулсивен метод да не се превърне в правило, той винаги дава положителен резултат.

  • Планирано награждаване: Решаваме предварително при какви успехи каква да бъде наградата и до кога продължава награждаването в конкретната област като времетраене. Степенуваме по значение и стойност. За децата, които умеят да планират и/или да преследват цели, тази форма е много успешна.

Те знаят какво да очакват на всяка крачка и това ги прави спокойни и щастливи. Много е важно ние като родители да спазим всички поети ангажименти – те са разписани ясно и се подпечатани с устен договор. Прилича на бизнес сделка и е така, но е с добавени стойности.

Децата виждат, че:

  • Държим на думата си
  • Проявяваме постоянство
  • Уважаваме труда им

Подобен пример ще последват и те в общуването им с нас и околните.

  • Условно награждаване:ако изкараш шестица по английски език, ще ти купя електронна игра(при определени условия, ще получиш нещо, което много искаш). Този формат препоръчваме най-малко или по-скоро препоръчваме да бъде прилаган в конкретни (извънредни)условия.

Пример: Ако ей сега сме в парка и искаме да играем, можем да кажем – ако изтичаш/те тази алея за 5 минути, отиваме директно за сладолед. И тогава, дори да пробягат децата алеята за 6 минути, ние пак ще отидем за сладолед, защото всъщност стойността не е в постижението, а в самата игра. Когато прилагаме, обаче този метод при постоянните ангажименти на детето (фиксирани домашни задължения, учене, посещение на избрани от детето занимания), наградата може да доведе до негативен резултат в следните аспекти:

  1. Ние не купуваме играта (от първия пример) в този момент, но решаваме импулсивно да я подарим за Коледа или за рожден ден – тогава детето ни разбира, че може да получи исканото по друг начин – наградата за конкретната дейност губи стойност.
  2. Детето разбира, че ние сме склонни на компромиси и може да започне да употребява манипулативни подходи, за да получи това, което иска.
  3. Фокусът на детето се измества – то ще постигне резултат, за да получи исканото, но този резултат няма да е с дълготраен ефект.

 

Няколко основни типа поведение при детето:

  • Детето ни има „спортен дух“ (и в това няма нищо лошо), обича съревнованията и се стреми да „завоюва“ позиции, медали, грамоти – награждаването има ефект. Съвсем друг е момента, когато детето ни не е победило, не е дало добър резултат, а пък обича винаги да е на първи позиции.При тези деца няма значение кой вид награда ще приложим, защото за тях е важно друго, а наградата е допълнителен бонус. Но е добре да го има.
  • Когато детето ни обича да работи в спокойна обстановка, не успява да реагира адекватно при голям стрес, има нужда от повече време за съсредоточаване и повече време, за да усвои материала… то никога няма да е в „челната тройка“, но пък и то не държи да е там… поне по половината предмети. При този тип деца, е добре да изравним очакванията с неговите собствени преди да награждаваме за каквото и да било.
  • Детето ни е амбициозно, ученолюбиво, уверено, знае какво иска и респективно само планира успешно всичките си дейности. По някога за тези деца награди не остават. Често родителите свикваме с тяхната успешност и забравяме, че те също имат нужда да получат поощрение, да чуят нашето одобрение и… даже „потупване по рамото“.
  • Детето ни има интерес в конкретни области и изобщо не се интересува от други, дори когато те са част от общообразователната система. В този случай, можем да покажем как тази област, която то намира за крайно безинтересна се интегрира в областта, в която то проявява интерес.И тук ще сработят всички форми на награждаване в последствие. Но първо трябва да минем заедно с детето през процеса на осъзнаване.

 

Видове награди:

  • Устна похвала – тя е чудесна, когато е истинна, навременна и уместна. Хвалим 2-годишно дете, че е използвало гърнето; 6-годишно дете, че е написало името си с печатни букви; 11-годишно дете, че е решило задача с дроби; 18-годишно „дете“, че е изкарало книжка или взело първата заплата.

Избягваме прекомерните суперлативи и употребата на превъзходна сравнителна степен(„ти си супер, мега добър“, „ти си най-добрият“), защото целим, детето да има реална представа за себе си. Изречението с похвалата ни винаги трябва да съдържа и конкретното постижение. По този начин затвърждаваме успеха.

  • Формална награда –стикери, усмивки – рисунки, значки и др. Вършат работа винаги (стига ние да сме им придали изключителна стойност), особено, когато са поставени на видно място.
  • Предметна награда – малко специфична зона, защото от какво имат нужда децата ни според нас и според тях са две много различни неща. Тъй че е добре да се запитаме за кого е наградата, защото иначе можем да постигнем неочакван резултат.
  • Парична награда – парите могат да са награда за конкретно положен труд и в това няма нищо лошо. Важното е да употребяваме „заплащане“, когато детето ни прави нещо извънредно и различно от основните му дейности и задължения, освен ако не сме планирали да му плащаме цял живот.

Да награждаваме и поощряваме винаги ще бъде по-доброто решение пред наказанието и санкциите.

колички в Bebsоколички в Bebsо