Основни грешки, които пречат на детето да се адаптира в детския лагер

2021-11-29

Що е то – адаптация?

Адаптацията е начин на оцеляване и всички ние го знаем от първите ни уроци по биология за оцеляване на видовете. Значението на думата е – биологичен механизъм, чрез който живите организми/хората се приспособяват към нова среда или се нагласят към вече съществуващата, но променена среда. 

Адаптацията в организирани места като един детски езиков международен лагер изисква приспособяване на три нива.

Те са :

  • изграждане на социални контакти с нови деца и възрастни.
  • изграждане на доверие към преподаватели, аниматори, ръководство.
  • адаптиране към режима и правилата на лагера.

Психологически профил на адаптацията на едно дете – често допускани грешки

Детето е зависимо от своите родители, по-специално майката, в своите първи години. Много родители оставят детето по-дълго време под своята протекция, не го записват рано на детска градина /има случаи, в които детето тръгва на 5-6 години/, в опит да пропуснат тежкия период на раздяла и лишаване от присъствието на своето дете. 

Дългата родителска защита “под собственото крило” поставя детето в позицията на безволева играчкато е лишено от привилегията да взима лични решения, трудно се доверява на други възрастни, като това могат да бъдат учители, възпитатели, роднини, несигурно е в контактите си с други деца. 

Не случайно обичайната възраст, която се препоръчва за тръгване на детска градина е три години. Дошло е времето те да пораснат, да заживеят живот, различен от този с мама и татко вкъщи. 

Веднъж допусната, тази грешка води до други последици в по-късна възраст. Детето става несигурно и търси постоянно присъствие, одобрение, закрила. 

Това води до липса на самоувереност и дори понякога вече порасналите деца, като възрастни, да проявяват завидно самообладание в  стресиращи ситуации, полагат за това огромни усилия.

Адаптацията изисква определени умения, като : 

  • да разчитаме на себе си.
  • да търсим възможности и разрешение във всяка ситуация, без да се оглеждаме за помощ и одобрение на нашите действия.
  • да сме гъвкави, както в мислите си, така и в действията си. 

Това е фина настройка, която семейството добавя в детството. Може да бъде научена в по-късна възраст, но със сигурност изисква повече усилия и практика. 

Как да предотвратим грешките при формиране на умения за адаптацията ?

Постоянство

По принцип адаптацията “на лъжичка” не върши работа. Посещаването на каквото и да било място, от време на време, не е идеалната рецепта. 

Изисква се постоянство или всеки ден по малко. Това важи за всички процеси и стресиращи ситуации за малкото и вече пораснало дете. 

Привикването към дори позитивно “стресиращи” ситуации, по принцип, намалява напрежението след повтарянето им през първите 40 дни. Така създаваме навик, който е от голяма полза за детския организъм.

Ето защо, ние препоръчваме – където и да заведете своето дете, където и да го запишете, направете така, че то да посещава мястото ежедневно, дори за час-два. 

Така ще създадете навика и сигурността за него, че в крайна сметка вие не го “изоставяте”. Винаги се връщате за него.

Думите, които казваме на раздяла, ритуали

Аз, лично имам един прекрасен навик, когато оставям моя син самостоятелно на дадено място. Винаги му казвам едни и същи думи: “Забавлявай се! Аз ще дойда да те взема!” 

Нещо като заклинание, с което го уверявам, че това е чудесно място, той има какво да прави и как да се забавлява там, а след определеното време, аз ще се върна за него. Тези думи винаги действат!

Можете да изградите съвсем различен ритуал за сбогуване с вашето дете. Няма едно-единствено универсално такова. Всеки може да прояви оригиналност. Виждала съм различни действия на раздяла – от специално ръкостискане или ритуал с ръце, до танц и прегръщане по специален начин.

Важно! Никога, повтарям никога, не се измъквайте тихомълком без знак, без думи, прикрито. Това е най-страшното “сбогуване”. 

На вас може да ви изглежда най-лесното за детето. Но повярвайте, така го оставяте в състояние на постоянна тревожност и очакване да се появите, без никакво обяснение защо сте “изчезнали” внезапно. 

Играчка или предмет от дома

Има деца, които предпочитат  да държат в ръцете си играчка, одеялце, дори необичаен предмет от дома. Това обикновено са кинестетичните деца, които опознават света чрез докосване. 

За тях е от съществено значение да държат нещо, което принадлежи на семейния дом, което им напомня за топлината на родителската обич. 

Ние препоръчваме за по-малките ни възпитаници, да си носят любима играчка или предмет от вкъщи, който могат да поставят на място близо до тях в стаята. Имаме малки възпитаници, които си носят мече или друга плюшена играчка, за да заспиват с нея. 

Това също подпомага процеса на приспособяване. В моята практика съм имала деца, които си носят включително собствена възглавница, тъй като това за тях е връзката им с познатото, милото, семейството. 

Предварителната информация за мястото – начин за превенция на страха от неизвестното

Ако искаме адаптацията да е плавна, чудесно би било да обсъдим всички детайли с детето предварително, много преди неговата поява в лагера. 

Разясняването на дневния режим, менюто, дейностите, темите на проектната работа, интересните и забавни следобедни занимания като езда, плуване, каране на велосипеди, състезания по волейбол и народна топка, бадминтон, пейнтбол, допринася за ясни очаквания. 

Адаптацията обикновено се бори със страха от неизвестното – това е физиологичен и психологически момент. Да дадем информация за това, което ще се случи, е най-силната превенция на стреса по адаптацията. 

В случай, ако детето е с по-сложна адаптация, вероятно му е необходимо повече време, за да “свикне” с мисълта за дадена промяна. Важно е да знаете приблизително продължителността на това време.

То е силно индивидуално. При някои деца можете да кажете просто: “Тръгваме!” и те ще се появят с готов багаж и усмивка. При други – дори след дни няма да забележим и най-малък знак на въодушевление или подготовка. 

Мотивация

Ето тук на помощ идва мотивацията. Намерете дори само едно нещо, което да е привлекателно за детето на мястото, на което се опитвате да го приканите, като говорим само за деца с трудна адаптация. 

Много често по-приспособимите намират сами за какво да се мотивират и вашата работа като родители, като по чудо, е намалена наполовина.

Разбира се, никой не определя трудната адаптация като нещо необичайно. Тя също е нормално психологическо състояние. Въпросът е във времето, което отнема. 

Дайте време на своето дете, не бързайте, не показвайте нетърпение. Оставете го да задава своите въпроси, говорете, обсъждайте идеи за облекло, игри, дейности. Поставете езиковото обучение като цел и нещо, което носи множество благоприятни възможности.

Не манипулирайте

Понякога родителят е изчерпал всичките си възможности. Дали защото е стресиран в работата, или е притиснат от задачи и срокове, но няма възможност да се отдаде напълно на идеята за постепенна и плавна мотивация. 

Тогава обикновено той капитулира и обявява това, като обещава на детето нещо /обикновено голям подарък или нещо, което от отчаяно е искало преди/ само и само да се случат нещата и детето да тръгне на лагер. 

Лагерът, сам по себе си е награда! Опитайте се да внушите това на детето. 

Помнете – каквото е вашето отношение към света, такова ще бъде това на вашето дете. Ако проявите нетърпение, озлобление, неодобрение – то ви копира. Ако сте търпелив, радвате се на малките неща, проявявате разбиране и харесване – то ви следва.

Отговорността за себе си

Това, което ние препоръчваме е – дайте ясно на детето да разбере, че то отива на лагер, за да се забавлява и усъвършенства, за да намери нови приятели и да открие нови интереси у себе си. 

Това е процес на израстване и той е не само ваша, но и негова отговорност. Научете го, че взимането изисква и даване.

Често в бързината, с която ние взимаме решения за собствения си живот, като вече живели дълго време експерти, ние очакваме същата скорост на мислене и реакция от нашите деца. 

Нека да не забравяме, че те са с десетократно по-малък опит и преживявания от нас, много по-раними и несвикнали да преодоляват трудности, които за възрастния са само леки препятствия. 

Ако аз съм тревожен – и ти си тревожен

Нормално  е родителят да има известни притеснения. Все пак той оставя детето самостоятелно за известно време, няма да го вижда, няма да взима ежеминутни рутинни решения вместо него. 

Дали успява да заспи, дали някое друго дете няма да го нарани, дали учителите са внимателни и мили с него, дали е намерило приятел, дали се храни добре. 

За ваше щастие, всички преподаватели и аниматори в ЛъкиКидс са професионалисти, които ние сме подбрали внимателно. Те работят с любов и отдаденост!

И, да, знаем, че за вас е трудно, вашите реакции понякога изглеждат преувеличени дори на вас самите. 

В такива случаи, силно препоръчваме да не разговаряте с детето за вашите притеснения, така само ще увеличите неговото ниво на стрес. Поговорете с нас – изкажете с думи своите страхове, споделете ги. Ние можем и знаем как да ви помогнем със съвети и действия, като напълно разбираме вашето състояние. 

Съветваме вечерните разговори с детето по телефона, в разрешеното време, да бъдат изпълнени с позитивни въпроси за изминалия ден, приятелите, храната, това, което детето е харесало. 

В момента, в който вие изкажете несъгласие, неодобрение или силно притеснение, това автоматично ще се предаде и на него. Вие сте като емоционално скачени съдове. Моля, имайте това предвид. 

Използвайте често думи, които означават положителна емоция и любов, като : 

  • радвам се
  • очаквам с нетърпение 
  • щастлив съм 
  • ти можеш 
  • обичам те

Четене на книги, разговори

Можете да създадете навик, ако вече нямате такъв, за ритуал с четене. Той е прекрасно средство за намаляване на стреса. Освен това четенето работи за повишаване на езиковото богатство и оформяне на речта на детето. 

За по-малките можете да включите приказки или разкази, в които има подобни случаи, където детето се разделя и събира със своето семейство.

За по-големите, които имат изграден навик за четене, е истинско богатство, да вземат със себе си подходяща книга, за да могат да я използват в подходящото време.  

Да, знам, че повечето младежи и тийнейджъри предпочитат да заспиват с телефон или таблет в ръка, но има случаи, в които навика за четене, граден дълго време, дава резултати в тази възраст.

На лагер с приятелите

В случай, че детето ви не може да се адаптира за толкова кратко време /две седмици/, най-доброто средство е да го запишете да посети лагера с един или повече приятели, с роднини – като сестра, брат, братовчед, братовчедка, най-близки приятели и съученици. 

Това е начин, да пренесе част от своето семейство и приятелства в ЛъкиКидс, да бъде щастливо.

В заключение, адаптацията на едно дете е умение и навици, които родителите създават с години. Важното е да правите всичко с любов, да разбирате сложността на процеса и да проявите търпение. Ние сме с вас, за да ви помогнем! Успех!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.