Учим ли децата си да бъдат учтиви?

What are the educational blocks in the summer camp
2021-12-20

Аспекти на учтивостта

Може би учтивостта е най-лесната за обяснение и обучение, тъй като се срещаме с нея от най-ранно детство. Това е добродетел, в която ни обучават нашите родители, нашите учители и дори нашите приятели и хора от най-близкия ни кръг. 

Тя се състои от правила за учтиво поведение, социални споразумения, които са валидни за даденото общество, действия, думи и начин на говорене, които са възприети за културни и социално приемливи норми.

Произход 

Учтивостта произхожда от латинската дума “politus”, която означава плавен, гладък, бляскав, жълт. Смисълът на думата означава признаване на другите и възможност да бъдем третирани като личности със собствени чувства. 

Разбира се съществува едно общо понятие за “учтивост”, което е световно признато, но ако се загледаме внимателно – всяка култура има собствени правила за учтивост.

Добре е също така да може да разграничаваме учтивост от уважение. Първото може да бъде външната форма на второто, като уважението винаги има по-дълбок вътрешен смисъл.

Форми

Учтивостта трябва да се изразява с определени формули като поздрави и вежливи думи /здравей, как си, моля, благодаря и.т.н/, както и от определено отношение – усмивка и зрителен контакт с този, с когото общуваме. 

Определяме  учтивостта като код на поведение, получен в процеса на формалното и неформалното обучение. Ключовата дума тук е ОБУЧЕНИЕ. Едно дете не се ражда учтиво, никой не се ражда учтив. Учтивостта трябва да се придобива. 

Цел

Целта на учтивостта е да улесни социалните взаимоотношения. Ние не общуваме с една и съща интанация с нашите родители, деца, шефове, колеги, непознати. Ние използваме кода на учтивостта, за да информираме останалите участници в общуването как ги виждаме в действителност. Нашето ниво на учтивост отразява нашето образование, отношение и придобити маниери.

Много културни суб-общества имат своя код на учтивост /една група от хора, които практикуват джудо, карате, таекуондо или друг спорт, изразяват своята учтивост по определен начин/.

Кога да започнем да учим децата на учтивост ?

Колкото по-рано, толкова по-добре

Можем да започнем да учим едно 3 годишно дете на вежливи думи, като “благодаря”, “моля”, “заповядай”, например.

Когато то стане по-голямо, започваме да го учим да отстъпва място, ред, играчка на друго дете. Споделянето е част от учтивостта и уважението. 

Спазването на правилата от наша страна, като възпитатели и модели на поведение, е това, което нашето дете вижда и запомня. 

Можем всяка секунда да му напомняме да казва учтиви думи, да отстъпва реда и играчките си, но ако самите ние не го правим, това просто няма да се получи и при него. То копира нашето отношение и поведение. 

Важно е да помним, че на детето са му необходими помощ и навигиране в добродетелите. Общоприето е да се счита, че учтивостта е една от първите добродетели, които семейството преподава на своето дете. Не случайно казваме, че първите седем години в живота му са изключително важни. 

Най-важното в обучението и практикуването на една добродетел е постоянството. Необходимо е това да се случва ежедневно и при най-различни ситуации, за да стане  механизъм, който детето, вече като оформена личност ще следва в своя живот на възрастен. 

Как да учим децата да бъдат учтиви в обучителния процес ?

Съществуват основни постулати, твърдения, които е важно да обясним на нашите деца още в ранно детство. 

Някои от тях са следните:

  • За да получиш, трябва да дадеш
  • Отнасяй се с другите, както искаш те да се отнасят с теб
  • Усмихвай се, за да ти отвърнат с усмивка

Тези и други подобни житейски истини се свързват с добродетелите учтивост и уважение. В процеса на обучението, децата съществуват в малки съобщества /класове, групи/. Всяка група е умален модел на нашето общество. 

Предварителни разяснявания

Важно е да направим предварително разясняване и да “си сверим” часовниците. Не всяко дете разбира една добродетел, такава, каквато я обясняваме и практикуваме в лагера. 

Понякога разбиранията на детето са по-ограничени, което е обяснимо, предвид малкия му житейски опит. В такива случаи, преподавателят е този, който разширява смисъла и значението на дадената добродетел.

Даваме определението на думата – добродетел. Обясняваме я с прости думи, след което предлагаме примери за практическото им приложение. 

Някои преподаватели, в зависимост от възрастта на децата, дават думата на децата, сами да изброят примери от тяхното ежедневие. Важно е примерите да бъдат разбираеми и децата да могат да извършват тези действия с лекота. Когато едно дете не разбира нещо, то спира да обръща внимание и губи интерес. 

Обучението в добродетели изисква търпение, усилие и мотивация. Търпението и мотивацията до голяма степен зависят от преподаващите, докато усилията се очаква да бъдат положени от самите деца. 

Награждаването на усилието е супер необходимо

То е част от мотивирането. Без награждаване в началния етап на обучение в добродетели, няма как да постигнем резултати и продължителен ефект. 

За предпочитане е наградата да бъде морална, като например стикери, похвала, думи на одобрение, купуване на книга, водене на театър или друг вид забавление, което да възпитава естетически вкус и отношение.

Понякога, някои добродетели представляват предизвикателство за децата. Тогава можем да разиграем ролеви игри, в които да използваме учтивост, уважение или друга добродетел, за нагледност. Когато децата правят, те разбират и научават веднага. 

Важно е също така да поставяме изисквания, които са съобразени с възрастта. Несъизмерими за дадена възраст очаквания, водят до отрицателни или липса на резултати и отказват децата от повторни опити.

Как ЛъкиКидс допринася за обучението в учтивост ?

ЛъкиКидс притежава специално ноу-хау за възпитание на добродетели. Ние учим нашите лагерници на учтивост и уважение, като имаме специална методика на преподаването и затвърждаването им чрез практика.

Тя включва следните етапи:

  • запознаване с добродетелта /например – учтивостта/, като понятие.
  • разказване на история, свързана със съответната добродетел.
  • обсъждане на историята, с цел подробно разясняване на моралната страна на постъпките и думите на героите.
  • даване на примери от нашето ежедневие със съответната добродетел.
  • практикуване по време на деня.
  • даване на обратна връзка в края на деня; попълване на стикер-картите на децата със стикери за насърчаване на правилното поведение.

И най-голямата ни тайна – ние правим това всеки ден!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.