Защо някои деца напредват по-бързо с езиковите умения спрямо други?

2020-12-18

Преди да отговорим на този въпрос може би е добре да се попитаме какво за нас означава напредък в езика? Дали това е по-висока оценка в клас, похвала от възрастен роднина или пък от преподавателя, или може би блестящо представяне на езиков конкурс, или пък просто практична употреба на езика, която искаме да видим? 

По кои критерии измерваме напредъка зависи изцяло от нас. Ние в международен летен лагер ЛъкиКидс сме насочили усилията си към практичната част или се стремим да помогнем на децата да въведат познанията си по английски в употреба в ежедневието си. 

Всяко дете има индивидуална характеристика. За всеки родител е важно да разбира и познава детето си, да знае какви са неговите възприятия за света, как учи нови неща, колко време му отнема, за да запомни нова информация. 

Дали едно дете ще напредва по-бързо или по бавно с езиковите си умения зависи от множество фактори:

  • Генетична предразположеност – когато детето има родители, владеещи много добре два и повече езика, вероятността и то да се справя по-добре с усвояването им е голяма.
  • Езикова семейна среда – когато у дома се ползват два и повече езика за общуване, вероятността детето да усвоява по-бързо е в пъти по-голяма.
  • Среда на общуване извън семейството – когато детето учи в мултиезиково училище, посещава курсове, лагери, дейности с мултикултурна среда, то е по-склонно да усвоява езика по-бързо.
  • Емоционални и психосоматични фактори – личностното развитие на децата, може да поставя пред тях препятствия, които засягат увереността, способността да прави грешки, ниско самочувствие, проблеми с комуникацията – тогава детето среща трудности и с усвояването на езика.
  • Индивидуално психическо и физическо развитие – готовността на детето да приема информация на чужд език и чисто физическото развитие на мозъка му също оказват влияние. За всяко дете е различно.

Какви стъпки може да предприеме един родител, за да може детето му да напредва по-бързо:

  • „Колкото по-рано – толкова по-добре“ – проучвания показват, че децата билингви и мултилингви дават по-добри показатели по успеваемост и адаптивност изобщо. Ако детето се потопи в многоезична среда в периода 0-3 години, след това успява много по-лесно да усвоява езика/езиците (Kovelman, Baker and Petitto, 2008).
  • Общуване с родители и роднини на чужд език – количественото и качествено излагане на детето на качествена билингвална и мултилингвална среда води до по-лесното усвояване на езиците. 

Цялостното поведение и отношение на родителя към езика е от особена важност: езикът е помощно средство за комуникация. Ползването на 2 и 3 езика означава, че детето ще възприема и комуникира по-добре (не само на конкретния език). Владеенето на чужд език не е феномен или нещо ново или нещо изключително – в мултиезичните и мултикултурални общности, това е нещо съвсем естествено и нормално. 

В подобна общност езикът не е от значение. По-важното е да се изразиш възможно най-правилно и другите да те разберат. Ако родителите приемат владеенето на чужд език за нещо естествено, нормално и обичайно, такова ще бъде и отношението на децата към езика. 

Много родители споделят притесненията си, да започнат да излагат детето на два езика още в ранна детска възраст. Обикновено те се притесняват, че единия от езиците може да изостане в развитието си (обикновено притеснението е за майчиния език). Всъщност няма никакви основателни причини за подобно притеснение. 

Изследванията показват, че когато децата започнат да изучават език още в ранна детска възраст, ходът на развитие на двата езика е успореден и равноправен така, сякаш детето ги учи самостоятелно. И двата езика се развиват със същия темп, с който би се развивал един език, ако детето беше монолингвално (De Houwer 2009, Hoff et al. 2012).

И все пак, някои деца имат афинитет към точните науки, а други се отдават на анализата. Или при някои имаме по-голямо влечение към математиката, а при други при езиците. Когато имаме очаквания към нашето дете, е добре да сме наясно кое му се отдава повече. Ако имаме реалистични изисквания, ще имаме и по-голяма успеваемост в развитието на нашето дете като цяло. 

Остава отворен въпроса: ако детето ни е по-добро в изучаването на езици, а пък математиката не му се отдава, на кое от двете да обърнем повече внимание? Да развием детето в областта, в която и то иска да се развие или да търсим начин да компенсираме изоставането му в другата област? 

Всеки родител може да избере сам какво развитие търси за детето си. Често се казва, че математиката също е език и че музиката е математика. Въпрос на лично виждане и възгледи.

Децата с два и повече езика имат по-голяма оригиналност и по-голяма гъвкавост и способност за обучение поради факта, че използват две перспективи и разбирания. 

В съвременното образование се среща и следния казус: учители, които владеят само един език, често се изправят пред трудността да не могат да общуват и обучават деца, които са израснали в мултикултурна среда/общност, независимо колко качествени преподаватели са. 

Децата, владеещи два, три и повече езика са често с много по-широк мироглед (в срванение с хората монолингви), бързо усвояват наученото, търсят повече информация и повече паралели в езиково отношение. Този казус специално се разглежда в последните години на множество конференции на международните училища. Дете, владеещо два и повече езика винаги ще бъде с по-добър старт от дете, което владее само един такъв. 

Когато говорим за напредък по отношение на езика, е важно да се съобразим със индивидуалното развитие на детето. 

В практиката се наблюдават и следните примери:

  • Дете, което посещава английска детска градина, а е с майчин език български, проговаря на английски език след втората година. Защо: детето усвоява езика и трупа пасивен речник, проговаря едва след като може да състави цели изречения на езика. 

Докато друго дете учи посредством проба – грешка – то опитва да говори на езика от ден 1 – прави грешки, миксира, използва жестомимика, за да общува на езика. Крайният резултат и при двете деца е еднакъв – те владеят езика като майчин, независимо от пътя и подхода. В този случай е спорно какво означава „по-бързо напредване“ на езика. 

  • Дете, което говори 3 езика често миксира езиците – заменя думи, които са му по-удобни за изговаряне от друг език, докато говори на трети. В този случай отново не можем да кажем, че детето не напредва или пък напредва повече в даден език. Напротив – често това означава, че за самото дете няма никакво значение кой от двата/трите езика използва. 

В заключение можем да споделим, че да определиш едно дете дали напредва или не на даден език е доста субективно. Препоръчваме на всеки родител да се концентрира повече в създаването на благоприятна обстановка и изграждането на правилно отношение, настройка и нагласа в детето към владеенето на езици. Независимо от пътя, който избере едно дете и моментното му състояние, то със сигурност ще постигне напредък, дори и да не е по очаквания начин. 

В статията са използвани цитати от доклада „Езиковата латерализация при 7 годишни мултилингви“, представен на научната конференция „Психологията – традиции и перспективи“, гр. Благоевград от Емилия Павлова, клиничен психолог, схема терапевт, последните години специализиран в когнитивно поведенческа терапия, детска невропсихология и зависимости.